Share
Судан е страна, в която конфликтите не спират. От началото на гражданската война през 1983 г., постоянните вражди се превърнаха в норма тук. Непрекъснатото вражда в провинция Дарфур, в съседните Чад и Еритрея струваха стотици хиляди човешки животи и направиха живота непоносим за милиони. Судан е в състояние на хуманитарна криза от 2003 г. насам. Причини за "добрия живот" тук са много: суша, опустиняване и пренаселеността, етническо напрежение (конфликти на етническа араби срещу етнически африканци), религиозни конфликти (мюсюлманския север срещу християнския юг), политически сблъсъци (шариата срещу авторитарния режим), конфликтите на границата , конфликт на международни интереси (китайски икономически интереси срещу интересите на САЩ). В допълнение суров петрол, изчислен на половин милиард долара, беше открит неотдавна в Судан. Очевидно светът скоро ще дойде в тази страна.
Авторитарното правителство на Судан подкрепя арабските бунтовници (известни като джанджа), които ги използват, за да потискат племенните спорове и да слепят очите си с бруталните си тактики. В момента суданското правителство е принудено да се бори срещу десетки въоръжени бунтовнически групи, някои от които продължават да продължават атаките си срещу столицата Хартум. През 2005 г. Организацията на обединените нации, каза, че ситуацията в Судан не е геноцид, защото, независимо от факта, че е имало много случаи на убийство и насилие ", за да ги квалифицира като геноцид не може да бъде." Понастоящем около 10 000 представители на силите на ООН се намират в целия регион с мисия да защитават цивилни лица и да провеждат хуманитарни операции..
Често журналистите се опитват да обяснят причините за конфликта, да разберат какви групи стоят зад всичко това, да тълкуват причините и последиците от политическите и военните решения. Но зад всичко това лицата на обикновените хора, които "готвят" във всички военни котли, често се пренебрегват. Бежанци, които са загубили домовете си, антагонисти в многобройни конфликти, хора, които са успели да оцелеят в битките, лидери и последователи. Ето някои от жителите на суданските райони Дарфур и Абей, които днес трябва да са много далеч от дома.
Катула, на 14 г. бежанец от провинция Дарфур, разположен в западен Судан, в дистрибуционен център за месечна храна. Лагер в Джабал, близо до Беида, в източен Чад, 5 юни 2008 г. (REUTERS / Finbarr O'Reilly)
Nyakum Bakoni Чан, 50-годишен жител на провинция Абей. В продължение на два дни тя трябваше да се скрие под леглото по време на битката между суданските въоръжени сили и армията от бунтовници от юг, която бушуваше в селото си миналата седмица. Тя успя да избяга, синът й я пренесе на раменете си в близкото селище Агок, където трябваше да си купи стол за майката. Междувременно, в родното си село, лудори се разхождаха. Абей се намира на границата на северните и южните райони на страната, които са враждебни помежду си поради петролните ресурси и пасищата. (АП Фото / Сара Ел Дийб)
Въздушен изглед на огъня в селището в провинция Абией, Судан, петък, 23 май 2008 г. Повечето селища изгоряха и бяха ограбени от мародери. Преди това имаше много дни на борба. Градът, конфликтът, който се случи между север и юг от Судан, дължащ се на петролните ресурси и пасищата, намиращи се тук, беше напълно опустошен миналата седмица по време на многото дни на борба между суданските въоръжени сили и армията на бившите южни бунтовници. (АП Фото / Сара Ел Дийб)
Общ преглед на руините на изгорелия град Абай в Южен Судан, който според официално изявление е бил освободен на силите на ООН на 22 май 2008 г. Според представители на армията 21 войници от суданската армия са били убити по време на ожесточени битки с южни сили. (REUTERS / UNMIS / Handout)
Хората, принудени да напуснат Абай, чакат разпределението на хранителните дажби, разпределени в рамките на Световната продоволствена програма в Агок в Южен Судан. Снимката е предоставена от мисията на ООН в Судан. Снимка на 3 юни 2008 г. (REUTERS / Tim McKulka / UNMIS / Handout)
Един войник от Армията за освобождение на Суданското народно (SPLA) стои на стража в основата на ООН в Abee, 16 май 2008 г. След два дни на сблъсъци в южната част на региона на масло между SPLA и командирите на северните суданските въоръжени сили накрая проведоха разговори (REUTERS / David Lewis)
18 октомври 2007 г. Снимка, направена от представителите на мисията на Африканския съюз в Судан (AMIS). Действие за правосъдие и равноправие (JEM), придружител генерал Мартин Лутер Агава (3-ти от ляво), командващ мисията на Африканския съюз в Судан (AMIS), докато върви с Халил Ибрахим (2-ра от ляво) и друг командир на границата между Судан и Чад в северозападен Дарфур. бунтовническото движение заяви, че 10-ти Май 2008, те са много близо до столицата Хартум на страната, след което е имало сблъсък с армията на река Нил на север, и на правителството наложи вечерен час в столицата. Националният конгрес на страната заяви, че бунтовническите атаки в Дарфур са се провалили и официално обвиниха нападателите от съседния Чад. (STUART PRICE / AFP / Getty Images)
Халил Ибрахим, лидер на Движението за справедливост и равенство Movement (JEM) и неговите командири по време на среща 18 април, 2008 с пратениците на ООН и Африканския съюз в западната част на Судан в Дарфур. Ибрахим е в списъка на 20 бунтовнически лидери, чиято молба за арестуването, както се съобщава на 10 юни 2008 г. от информационната агенция SUNA, правителството на Судан изпратено до Интерпол. Причината е предполагаемото им участие в безпрецедентна атака срещу столицата Хартум през май 2008 г. (STUART PRICE / AFP / Getty Images)
Снимката е предоставена с любезното съдействие на Albany Associates. Военнослужещи от Движението за справедливост и равнопоставеност (JEM) на бронетранспортьор след срещата на лидера на JEM Халил Ибрахим с пратеници на ООН и Африканския съюз в Дарфур. Мястото за срещи не се съобщава, но се намира в западната част на Судан, в Дарфур. 18 април 2008 г. (STUART PRICE / AFP / Getty Images)
Арабско момиче чака за полунощ с други жени под трева на трева в село Таиба. Етническите араби, принудени да избягат поради племенни конфликти и общата нестабилност в региона, сега са в приюти 40 километра северно от град Гос Бейда в източен Чад. 9 юни 2008 г. Селото не получава подкрепа от помощни агенции. В резултат на конфликта в Дарфур, който се разпространи в регионите от двете страни на границата между Чад и Судан, около 250 000 судански бежанци бяха принудени да останат в многобройни лагери в източен Чад и 180 000 жители на Чад също бяха принудени да напуснат домовете си. , (REUTERS / Finbarr O'Reilly)
Малък судански бежанци, стои пред вратите на нейното временно убежище в Джуба, Южен Судан, на 16 април 2008 г. Семейството му, както и много други бежанци, завръщащи се от Уганда, Централноафриканската република, Конго и други страни. Десетки хиляди хора бяха принудени да напуснат домовете си в Абией след въоръжения конфликт между армията на Северен Судан и южните бунтовници. "Ние сме информирани за десетки хиляди хора, които се движат в малки групи по гората на изток, на юг и на запад", се казва в информационния източник на ООН. (TONY KARUMBA / АФП / Гети Имиджис)
Едно момче свири с пръчка и капак от тигана в Gassire, лагер за бежанци, които са избягали от боевете край град Го Beida в източната част на Чад, в близост до границата със Судан, 7 юни 2008 г. В резултат на конфликта в Дарфур, който е заловен на регионите от двете страни границата между Чад и Судан, на около 250 000 судански бежанци са принудени да останат в многобройните лагери в източната част на Чад и 180,000 Чад - са били принудени да напуснат домовете си, според служители на ООН. (REUTERS / Finbarr O'Reilly)
Бежанци от региона Дарфур в Западен Судан гледат пристигането на делегацията на Съвета за сигурност на ООН в лагера Джабал в близост до град Го Beida в източната част на Чад, 6 юни 2008 г. бежанци от района на Дарфур в Судан, Чад и жителите в петък поиска от представителите на Съвета за сигурност на ООН, за да се осигури тяхната защита, за да могат да се върнат в домовете си. (REUTERS / Finbarr O'Reilly)
Ирландският военен командир Стивън Морган задържа цивилни граждани, докато европейските инженери на мироопазващите сили на Европейския съюз (EUFOR) изкопават дупка, за да неутрализират ракетната граната, намираща се встрани от пътя близо до Гос Бейда в източен Чад. 8 юни 2008 г. EUFOR е изпратила около 3000 войници в Чад, за да гарантират сигурността в районите в близост до границата със Судан, където на конфликта в Дарфур, на около 400 хиляди Чад и судански, са били принудени да напуснат домовете си. Според представители на EUFOR, само миналия месец, около 80 неексплодиращи се черупки бяха разсеяни от мироопазващ контингент близо до Гос Бейда. (REUTERS / Finbarr O'Reilly)
Арабската жена от номадско племе в опашката да отидеш на лекар в организация с благотворителна клиника "Лекари без граници" в Kerfi, където хиляди са били разселени Чад, 10 юни 2008 г. В резултат на конфликта в Дарфур, който е заловен на регионите от двете страни на границата между Чад и Судан, около 250 000 судански бежанци бяха принудени да останат в многобройни лагери в източен Чад и 180 000 жители на Чад също бяха принудени да напуснат домовете си, твърдят официални представители на ООН. (REUTERS / Finbarr O'Reilly)
Суданският президент Омар Хасан ал-Башир (в средата) размаха бастуна си, докато се обърна към тълпата при митинг в Хартум на 14 май 2008 г. Десетки хиляди судански граждани се събраха по улиците на Хартум в сряда, извикаха националистически лозунги и осъдиха нападението на бунтовниците в Дарфур в столицата, през които загинаха повече от 200 души. Облечен във военна униформа, Башир поведе тълпата в ярост. Протестиращите извикаха лозунги срещу бунтовниците и техния лидер Халил Ибрахим. (REUTERS / Мохамед Нюрлдин Абдала)
Бежанецът оживява след тежка нощ, по време на която е била нападната от въоръжени гангстери, в благотворителната клиника "Доктори без граници" в Керфи, където са били разселени хиляди граждани на Чад. 10 юни 2008 г. (REUTERS / Finbarr O'Reilly)
Превод от английски от източник: The Boston Globe
Legal Technique