Арменски изкопани храни за зеленчуци, но отнесени и построили подземен храм

През 1985 г. съпругата на Левон Аракелян помоли съпруга си да изкопае картофена яма. Левон не отказал, но работата се влачеше в продължение на 23 години, а вместо яма за зеленчуци се оказало пълноценно подземен храм.

Източник: Радио Свободна Европа

44-годишният Левон започна да копае дупка под къщата в родното си село Арин, за да може жена му да съхранява картофи. С течение на времето ямата нараства и той решава да организира винарска изба там. Но скоро Левон мечтае за подземен храм - и новият план стана очевиден..

В продължение на 23 години той създава собствения си подземен свят, използвайки само длето и чук. Първоначално процесът беше много бавен - Левон проправи път през слой черен базалт, той можеше да се движи само 7 сантиметра на ден. Така минаха 10 години, но след това започна да се случва и работата се свърши.

Вулканичният камък на маслената консистенция улесни живота на Левон. Процесът вървеше толкова добре, че реши да експериментира с декор и различни модели..

Работил е в продължение на 18 часа всеки ден, изрязвал цели стаи, коридори и стълби, водещи до дълбочина 20 метра. Най-ниските стаи на храма се намират на дълбочина 21 метра - това е височината на 7-етажна сграда..

Левон имаше много време, но малко пари, и затова много от неговите храмови декорации са направени от импровизирани средства..

Левон умира през 2008 г. на 67-годишна възраст, оставяйки подземния храм на жена си Тоза. Това е недовършена работа, планира да посвети още 30 години от живота си.

Сега Tosya управлява място, което вече е станало музей. Като изложба има инструменти на съпруга й и кофа, с която Левон взел ненужни камъни. Самите камъни (около 450 камиона) бяха предоставени на местна строителна фирма и използвани в различни строителни проекти..

Тося признава, че често се е скарала с Левон заради тази пещера. Но в същото време жената обича да помни, че съпругът й има голямо чувство за хумор..

- Той развали здравето си заради тази дупка..

Тоше се тъжно малко, когато слиза в подземния свят, изкопана от късния си съпруг, но все пак е благодарна за него.

"Горд съм, че ме напусна и нашите внуци. Това е подарък".