Японската подарък баба-венчър й даде щастлив кимоно мажоретка от Колумбия след мача в Саранск

Световната купа е в разгара си. Жителите на Русия и на целия свят гледат с радост играта на любимите си спортисти, но светлите моменти се случват не само на терена, но и на терена. Невероятна история, която искаме да споделим с вас, се случи преди два дни в Саранск, където футболът обедини феновете на два противникови отбора.


Източник: BuzzFeed

Кумико Сано, 71-годишен жител на Япония, дойде в Русия за първата си Световна купа. Тя подкрепи отбора на страната си в мач с Колумбия, който се проведе на 19 юни. Баба дори постави щастливото си кимоно - тя искаше толкова много за Япония да спечели.

Колумбия беше смятана за любима, така че всички предсказаха загуба за японците. Но от първите минути на мача стана ясно, че битката няма да е лесна. Премахването на играч, успешно наказание, играна от японския отбор - и футболисти, и колумбийски фенове започнаха да осъзнават, че ще бъде горещо на стадиона на Mordovia Arena. И в буквалния и фигуративен смисъл: термометрите показаха +27 този ден.

Първото полувреме завърши с резултат 1: 1, колумбийците все още се надяват да спечелят. Екипът на Земята на изгряващото слънце не помисли за отстъпление и показа ненаситна жажда за победа. Резултатът от играта удари всички: Япония спечели 2: 1.

Краят на мача беше обявен и щастливата баба Сано и останалите фенове се отправиха към изхода от стадиона. Къде видях колумбийски отбор, който се опита да изрази думата "omedeto" - на японски "поздравления". Феновете бяха наистина доволни от противниковия отбор и искаха да поздравят феновете, вместо да измъчват загубата. Кумико беше толкова развълнуван, че жената се приближи до момичето и освен това реши да й даде щастливото си кимоно. След това направиха хубава картина на ставата, която вече разтопи сърцата на стотици хора по целия свят.

Снимки, публикувани на неговия twitter Kazuki Okamoto - фотограф, който лети на шампионата в същата група с Kumiko. Е, не са ли чудесни?

PHOTO: @ photofoot23 | ТЕКСТ: Арина Краснова