Share
Днес, петък е време на велики и прекрасни мнения :). Отделете известно време и прочетете тези неща докрай, това е страхотно.!
казва Маша Плотникова: Според световната статистика броят на почитателите на състезанието за маратон се увеличава всяка година. В Съединените щати приблизително 500 000 участници завършиха във всички маратони на 2010 г. (текущ национален доклад на САЩ за 2010 г.). В Русия виждаме обратната тенденция..
Аматьорското бягане е един от най-полезните видове физическа култура и никой друг спорт не може да се похвали с толкова малка сума пари. На практика всеки повече или по-малко здрав човек, дори напълно далеч от спорта, може да си позволи да започне джогинг. Често джогингът се използва като изход от кризата в средата на живота. Огромен брой хора по целия свят намират в надпреварата не само удоволствие, но и нова цел и дори смисъла на живота. И маратонът е корона на усилията на бегача. В края на краищата маратонът за обикновен човек на улицата е като Еверест за алпинист. Това е невероятно интересно, което можете да изживеете, като сте били на върха на света. И тези чувства променят един човек към по-добро..
За да успеете без риск за здравето, за да завършите маратоновото разстояние (42 км 195 м), трябва да тренирате много. Средно плановете за подготовка за маратон са предназначени за 16-18 седмици. Класовете се провеждат 6 дни в седмицата..
(Общо 39 снимки)
2011, Буенос Айрес, Аржентина
1. Изпълнението на маратон е моя мечта, откакто съм на 12 години, затова аз се обърнах към тази трудна задача с пълна отговорност.
2. Преди началото на тренировката реших да рисувам плана от деня и да закача цялото това великолепие на стената, за да увеличим кърмата..
3. Първата седмица, 85 км. Извадка от дневника: Първата седмица е изтекла. Беше трудно. Не се наблюдава плаващо състояние. Краката са изключително тежки. Всичко, което чакам, когато тази гравитация напусне.
4. По време на теста тялото губи огромно количество течности, така че трябва да пиете вода по време на дълги писти. След тренировка върху дрехите петна от пот.
5. Втора седмица, 89 км. Дневник: мисли през цялото време се върти около бягане. Сега няма такива понятия като глад / насищане. Що се отнася до храната, мисля в категорията на смилания / не усвояван / колко въглехидрати консумират. Какво се усвоява по-бързо - банан или мерандж? Трябва ми мускулите podnakopili достатъчно гликоген, така че да не се получи силно "в мазнини" за дълго?
6. В дългосрочен план може да не забележите как сте напоени с кръвта на краката. За да избегна тези проблеми, аз напълно заредени с мазилка.
Дневник: През цялото време трябва да следвате техниката. Движенията излизат много по-хармонично, икономично, силно, хармонично, ако ги превъртите в главата си. Надяваме се, по-късно тази хармония ще бъде "записана" на подкормата
7. Дневник: Така че, аз бях първите 27 километра в живота си. Опитах се да се съсредоточа единствено върху движението, попадайки в някаква медитация. В такова състояние е достатъчно лесно да се движи, но човек трябва непрекъснато да "хване опашката" за това чувство на автоматизъм. Мисля, че основният източник на тази медитация е контролът на сърдечния ритъм. Когато започнах да скачам между локви или да мисля за нещо, моята сърдечна честота се увеличи и веднага изгубих контрол. Не мога да кажа, че това е чист автоматизъм. Сякаш има някакъв светъл балон в гръдния кош, който поддържа лекота в тялото. След края на маршрута умората и болката в краката покриваха главата й. Едва докосна къщата. Всички дрехи - дори стиснете. Загубих около 2,5 килограма течност. Умората беше много силна. Не исках да ям или да пия, просто си лягай. Чувствам се, че ще се разболея. Горещо тяло. Ставите са болезнени. Мускулите възпалено. Състоянието на полуделируум за 1,5 часа, прекарано в леглото. След това, след борш, значително облекчение..
8. Трета седмица, 89 км.
9. В началото на тренировъчния процес тялото може да изхвърли различни "парчета" под формата на болка или подуване. Днес се събудих с "пияна подута чаша". Ден преди беше ден за почивка и след продължителна 24-километрова тренировка пих вода цял ден. Резултатът, както се казва, на лицето.
10. Пълната история на маратона е пътуване вътре във вашето тяло, душа. В интериора. Чувствам всяка клетка на тялото отвътре. Възможно ли е да се покажат тези вътрешности и промените в тях, тяхното развитие и регресия?
11. Четвърта седмица, 79 км. По време на 4-месечния подготвителен период, трябва да се борите с най-силните пристъпи на мързел. Тялото, уморено от ежедневните тренировки, парализира волята си, а понякога трябва да се дърпате на улицата буквално до яката.
12. Дневник: Днес мускулите изглеждаха празни. Това е приятна, желана лекота. В мускулите почувствах осезаема енергия, исках да бягам един километър след друг.
13. Пето седмица, 77 км. Блог :. Защо да провеждате маратон? В процеса на дълги тренировки вече се отваряте за себе си от напълно различна страна. Но маратонът, като корона, може да даде някакво откровение. Без дълга ежедневна работа по себе си, короната просто не е достъпна. И тогава - ново ниво, нова височина, нова граница, ново ниво на разбиране на себе си и нещата наоколо. Докато това е загадка, но какво има там, зад "стената"?
14. Дневник: Изглежда, че ставам по-сантиментален. Вчера, докато отивах в магазина, почти избухнах в сълзи, когато се представих да бягам и да бягам маратон. Това ще бъде в края.
15. Шеста седмица, 79 км.
16. Дневник: Днес, след 20 км, състоянието и настроението са отлични. Имаше миг в началото, когато не исках да бягам, беше трудно. Но аз го приех за даденост като приключение и в края на краищата почувствах невероятна сладост, издаваща се като от самите клетки, някаква светлинна вибрация и еуфория на абсолютно всяка част от тялото..
17. Седма седмица, 58 км. Дневник: Бяха останали щастливи дни и влязох в дълъг, безнадежден период на скучна руина. Когато е сладко, че нямате сили да завършите тренировката, болката и дискомфортът в краката ви преследват като залепени, а състоянието на някаква половин дуум в търсене на изгубена "тази" лекота и лекота, стана моето нормално ежедневно състояние.
18. Дневник: Основното откритие, което направих през този период, е пълната липса на връзка между здравословното състояние преди обучението и възможността да се изпълни желаното. Борбата с настроението, неподправения празник на духа и желанието да се разпадне преди тренировка може да се превърне в коварната слабост и да помисли малко да завърши обучението в рамките на 5-7 километра след началото. За да отложите, прехвърляте, "да се забързвате е по-добре, отколкото да се движите". Тялото се бунтува и спокойно игнорира всичките ми сутрешни амбиции, покривайки с летаргия и парализиране на волята ...
19. ... и напротив, мързел, течни оправдания и протести на тялото преди тренировка да изчезнат в рамките на 2-3 километра след началото на движението, вълна от енергия тече през тялото, затопляйки мускулната тъкан отвътре и изглежда, че се отървавате от обичайното тегло от краката, на магистралата като боец.
20. Осма седмица, 72 км. Дневник: Е, майка! Niterla пъпка, сега толкова неприятно, когато тъканта докосва пъпната връв ... Трябваше да лепя, като "спасител".
21. Дневник: днес на последния километър беше много трудно, исках да отида на разстояние. Краката са олово. И ми отнеха около три часа и аз имам такова състояние, че сега ме остави да отида на пистата, ще се втурнах нагоре и ще отрежа вятъра до синьо. Някакъв вид еуфория, пруха. Спасението ще запази това усещане. Усещането, че светя отвътре, сякаш там има някаква енергийна стая. Колко дълго е в мен? Болката в коленете се освободи, тежестта на краката изчезна. Какво е това интересно нещо - бягане. Той може да диктува условията си, да покорява цялото съществуване, но дава и толкова.
22. Дневник: Когато силата свърши, станах по-раздразнителен. Те са разярени от деца на велосипеди и глупави жени, които се возят на ролки в половин въртене. Също така се ядосва, когато забавеното семейство не отстъпва. Те се ядосват на хора, които се опитват да ми докажат, че да вършат много неща, е лошо за здравето и сякаш шеговито с жестове показва, че добре, казват те, колко можеш да тичаш! Достатъчно вече!
23. Девета седмица, 7 км. Дневник: Болест. Температура 38. Слабост. Болки в гърлото. Всички надолу на изтичане.
Десетата седмица, 42 километра. Дневник: болестта ме успокои, умерените импулси трескаво изпълняват всичко, което е написано в плана. В края на краищата той не можеше да си позволи още. Ясно е, че планът е предназначен за здрави мъже, които от няколко години нахлуват в маратона три часа.
24. Дневник: Първият сериозен провал се случи преди три седмици, когато аз, поради пълната липса на сила, не успях да стигна 32 километра. Бях опустошен, морално смазан. Исках да плача на глас, беше срамно. На следващия ден реших да отмъстя, но фокусът отново се провали. Физически отново беше много трудно, но морално по-лесно. И все пак, това не е въпрос на живот и смърт, нали? След като хванах студа, смятах, че почти часове болест, надявайки се да пропусна минимума. Но после тя взе това насила и се успокои. Тя се успокои толкова много, че тя реши най-накрая да се измъкне от графика и да излезе за една седмица в далечни земи.
25. Единадесета седмица, 0 км. Дневник: сняг, сноуборд, подути колене. На ход нямаше никаква власт.
26. Дванадесетата седмица, 35 км. След сноуборд седмица коленете ме боляха ужасно. Необходимо е да се наложат тонове затоплящ се мехлем върху ставите, така че болката да наруши до минимум. Слабостта в цялото тяло продължи до края на седмицата.
27. Тринадесета седмица, 61 км. Дневник: Връщам се. Най-накрая оставя без воля, пофигизм. В края на тренировката тя падна в такава проява, че се уплаши. Чувствах някаква нетърпима лекота, безтегловност. Вече водех по пътя. Едва успях да контролирам стъпките, но не се чувствах уморена.
28. Четиринадесета седмица, 65 км. След като проведех дълга тренировъчна сесия (28 километра), успях да се отърва от страха от дълги разстояния, който се появи след няколко неуспешни опити да се преодолее крайъгълният камък от 30 километра..
29. Петнадесета седмица, 61 км. Дневник: Понякога, когато е особено трудно, мислите "къде се забърках" се катерят в главата ми. И разбирам, че няма да се оттегля за нищо. И се съжалявам и не се справям с тези проклети томове, но аз се довеждам до такова състояние, че съвестта за тези подразходи не ме мъчи малко.
30. Шестнадесета седмица, 57 км. Дневник: Не мога да повярвам, че маратонът е толкова скоро. Обучението е толкова дълго, че процесът на преминаване във времето се превръща в рутина и изглежда, че обучението никога няма да свърши. Целта е толкова далече, че е по-добре да не си спомняте.
31. Седемнадесета седмица, 55 км.
32. Дневник: Защо да бягате? Какво толкова привлича? За мен това е безспорната основа на всеки спорт, основата и строителния материал в същото време. Работа е като бял цвят, липса на видима информация. Но бялото е едновременно най-сложната от всички цветове, синтез на всички цветове. И тичане, тези безкрайни, скучни движения, които се повтарят милиони пъти, развиват всички аспекти на моята личност. Мускули, стави, сърце, кръвоносна система. Мислене, отношение, характер, търпение. И най-важното - това е медитацията, която понякога е достатъчно късмет да падне. Това е нещо ново и ефирно, нещо друго. Това сладост на мускулите, неразбираема енергийна топка вътре в теб, която може да се търкаля и излъчва. Това усещане води до сълзи направо по време на движение.
33. Дневник: Настроението скача след физическото състояние, което създава неприятни изненади. Аз съм в предразположено състояние, разпръснато с пристъпи на дива енергия. В очакване на някои откровения от тялото ми. И се страхувам да попадна в дупка, страхувам се да не стоя, да се счупя. Аз ще се боря докрай, но ако самите крака са коварно ключалки? Какво тогава??
34. Осемнадесета седмица, 73 км (включително маратона). Само 1084 км. Резултат в маратона 3 часа 49 минути 4 секунди.
Сутринта, заради най-силното вълнение, започнах да лепя краката си с помощта на лента. Резултатът в цялата му слава е видим на снимката..
Дневник: На около 21 километра бях толкова весел като краставица. Току-що се наслаждавах на лекотата, силата, контрола на бягането. След 31 километра имаше лек страх от неизвестното, но нищо много не се случи. По това време аз просто изпреварвах хората. Боже, каква тръпка да изпревариш мускулестите мъже в пакети, опаковки, купчини и да разбереш, че си по-силна, че все още имаш силата и дори можеш да добавиш. Това просто вдъхновява! Силите са достатъчни за красив финал спринт. Спри - и летя. Невероятна лекота, слабост в тялото. Това състояние продължи около 20 секунди, докато спрях да се движа. Мускулите ме боли веднага, щом спрях. Погледът на кървавата пета най-накрая ме измъкна.
35. Дневник: В края и след известно време нямаше емоция, просто лека тъга, че всичко свърши. Каква мечта се сбъдне. И това се случи, както човек можеше само да мечтае. Но няма радост, няма мир. Само спокойно.
36. Дневник: Нещо ми се случи извънредно. Не се изправих пред стената, не минах през адските мъки, за да го преодолея. Видях на лицата на някои маратонци какво си струва тази битка. С удоволствие и удоволствие, от първия до последния метър, бях на първия ми маратон. Резултатът ми беше с 6 минути по-добър от планираното. Колко велико е да напишете думата "маратон" в пряка връзка с мен. Аз бях маратон. По дяволите!
37. И сега, в добрата стара традиция, можете и да имате подстригване.
38. Дневник: Защо избрах маратон? Нямам никакво правилно обяснение на този въпрос. Мисля, че този маратон ми избра. През целия си живот бях на кратки разстояния и ако исках, успях да успея в този бизнес. Но наистина, за да треперя в ръцете ми, аз исках да тичам само един маратон. Това голямо разстояние, недостъпността му ме запечата в детството и аз съм щастлив, че мечтата най-накрая се сбъдна.
39. Дневник: След като завърших, след като се възстанових, аз се хвърлих по маратона. Някои маратонски бегачи покриха последните километри от разстоянието с най-голямо брашно по лицата им! Но те продължиха да бягат. Някои вече не можеха да бягат, но продължиха да напредват със странна техника. Имаше дебели и стари, с болки в краката, коленете, бедрата и просто странни хора, които, изглежда, изобщо не бяха място в маратона. И всички те неумолимо се преместиха на финалната линия. Никой не ги принуждаваше, но почти никой не ги подкрепяше. Но те избягаха, прекараха останалата част от силите си, стигнаха до края на голямото разстояние.
Сигурен съм, че за повечето от тях това беше първият маратон. И те успяха да отлепят тежките си пети точки от удобния стол и да започнат нов невероятен живот. Убеден съм, че огромен брой новопоявили се маратонери се актуализират вътрешно. И ако те не чакат откровението отвъд финалната линия, дори един факт, че са успели да изминат 42 километра, ги прави по-добри..
източник: mariaplotnikova.com
Legal Technique