Когато шведският фотограф Магнус Венмън поставя своя петгодишен син да спи, той знае колко важно е чувството за сигурност за дете. След като събрал хиляди деца, избягали от войната в Сирия, той научаваше колко бебета си лягат в страх.
От 2001 г. насам процъфтяването на ISIS и сирийската гражданска война принудиха 10,6 милиона души да напуснат домовете си. Мнозина се преселиха в Европа, други се заселиха в бежански лагери в Турция, Ливан и Йордания. Wennman посети тези лагери и направи снимки за шведското издание на Aftonbladet.
"Бях поразен от децата, защото те абсолютно не са виновни за нищо", казва Венмън. Като част от работата си по поредицата "Където децата спят", фотографът посети и Сърбия, Унгария и Гърция. "Те са загубили надежда, трябва да се опитаме много усилено, така че детето да престане да бъде дете и да не се забавлява"..
(Общо 11 снимки)
Източник: cnn.com
1. Вала, петгодишен бежанец, живее в лагер в Ливан и плаче всяка нощ. Тя се страхува да си легне, защото войната в Сирия продължаваше през нощта. Следобед майка й изгражда възглавници за момичето, за да покаже, че не са страшни..
2. Деветгодишната Фатима живее в Норберг, Швеция. Всяка нощ мечтае, че пада от лодка. След две години живот в бежански лагер в Ливан Фатима и нейното семейство седнаха на препълнена лодка в Либия. На палубата на една жена се роди мъртво дете и той беше хвърлен на борда. Фатима видя всичко. Когато лодката изтече, те бяха взети от италианската брегова охрана..
3. Мояд, 5-годишен, спи в болница в Аман, Йордания. Тя и майка й отидоха на пазара в Сирия, когато една бомба избухна до тях. Майката умря веднага. Мояда с отметки в гърба бе отведен в Йордания.
4. Биенале Фара обича футбола. Баща й прави топки от импровизиран материал. Всяка вечер се надява, че утре той ще получи истинска топка за дъщеря си..
5. Петгодишният Абдула спи на гара в Белград, Сърбия. В Сирия видял, че сестра му е убита. Момчето има кошмари всяка вечер. Абдула има кръвно разстройство, но майка му няма пари за лечение.
6. Деветгодишният Шираз живее в бежански лагер в Турция. Когато тя беше на три месеца, лекарите я диагностицираха с полиомиелит. Тогава започна войната. Майка й, Лейла, все още плаче, спомняйки си как тя носеше Шираз в одеяло през границата. В лагера Шираз, който не говори, лежи в дървена люлка денонощно.
7. 13-годишният Мохамед е в болница в Турция. В Халеб обичаше да ходи и да погледне къщите. Сега любимите му къщи са в развалини. Момчето мечтае да стане архитект. "Най-странното нещо във война е, че свиквате с чувството на страх", казва Мохамед..
8. Шестгодишният Ахмед спи на земята в Коргош, Сърбия. По пътя сам Ахмед носи чантата си. "Той е смело момче и той само плаче само понякога, вечер", казва чичото на Ахмед. Той се грижи за момчето - бащата на Ахмед бе убит в Сирия.
9. Един и половин година Амир е роден вече бежанец. Майката вярва, че все още е ранен в стомаха си. Те живеят в палатка в Ливан, а Амир няма играчки. "Той се смее много", казва майката на момчето.
10. 17-годишният Абдул Карим спи на улицата в Атина, Гърция. Той няма пари - за последния купува фериботен билет. Понякога приема телефон от някого и призовава майка си в Сирия, но никога не разказва колко лоши са нещата. Той разпространява одеяло в средата на площада и спи в положение на плода. "Сънувам две неща: да спя отново в леглото и да прегърна малката сестра".
11. Един-годишният Махди спи в Хоргос, Сърбия. Той и семейството му не могат да се преместят в Унгария.