Лондонският фотограф Марко Барбиери винаги се интересува от държави, в които политиката и религията играят ключова роля в живота на хората. Той реши да отиде в Узбекистан, когато видя снимки на изчезващото Аралско море. Но неговият проект изля далеч отвъд това, което първоначално бе планирал. Серия от снимки "Водата в пустинята" поставя водата в системна взаимовръзка и говори за това как една диктатура може да превърне логиката навън и да превърне абсурдите в приемлива част от ежедневието..
(Общо 17 снимки)
Източник: Заснемане на функции
Историята на Узбекистан е любопитна смес от съветското минало и ислямската култура. Това е най-населената държава в Централна Азия, а през последните 26 години има авторитарна република. В Узбекистан те не протестират и като такива няма опозиция. Всъщност никой не обсъжда политиката, ако не е да хвали правителството за стабилност в сравнение със съседните страни, например с Афганистан. Но всъщност управляващите кръгове използват темата за борбата срещу терора като аргумент за мълчание на недоволните.
Дори природата е подчинена на капризите на режима. В градовете се изпращат мъже и жени, за да отсекат тревата под горещото слънце. Въпреки сухия климат, Узбекистан е изненадващо зелен и многобройни памучни полета могат да се видят по пътищата..
През 60-те години съветските власти решават да превърнат Узбекистан в панаир на памука. Напоителни канали са построени. Досега тези канали от двете най-големи реки на страната - Сир Даря и Аму Дария - се вливат в памучни полета и напояват необичайно зелени пейзажи..
Решението за отглеждане на памук на място, което не е подходящо за тази култура, е причина за постепенното изчезване на Аралското море. Веднъж беше четвъртото по големина езеро в света и сега се смята, че до 2020 г. Аралското море ще изчезне напълно..
Moinak, веднъж пристанищен град, сега е на повече от 200 километра от отстъпващото крайбрежие. Това, което остава от Аралското море, е отровно за животните, а намаляването на водните запаси оказва влияние върху местния климат: през зимата температурите падат до стойности, сравними със сибирските, а през лятото има непоносима топлина.