Как обичайната смачка в метрото в Токио

Общественият транспорт в пиковите часове е истински ужас: ябълката не е, че няма място за падане, за него обикновено е трудно да намери сто кубически сантиметра, освободен от изчерпаните тела на нещастни пътници. Но в постсъветското пространство ситуацията с това все още е приемлива, но в някои страни от Източна Азия всичко е много лошо. Например в Токио. Подземието на японската столица в най-натовареното време на нейната работа е жив ада, до който класическите "фолклорни фестивали" на Вххино дори не издържат.

Майкъл Уулф в снимките на неговия фотографски проект, наречен Tokyo Compression ("Crush in Tokyo"), показваше колко жителите на японската столица работят сутрин и вкъщи вечер. Но това, което е повече от похвално, е фактът, с който истинската героична издръжливост и спокойствие на хората от Токио всеки ден издържат тази неприятна ситуация..

Използвайки различни гледни точки и визуални подходи, Уулф използва камерата си, за да покаже човешката енергия, която тече през съвременен град. Неговите снимки запленяват с тяхната искреност и необикновеност..

Всеки ден огромен брой хора влизат в този подземен ад и прекарват часове в тесните пространства между стъкло, стомана и други хора, които също отиват на работното място или вкъщи..

Снимката заснема безбройните лица на хора, всеки от които се опитва да понесе тази привидна лудост по свой начин. И най-интересното е, че във фотографията на Улф няма да намерите ядосани лица. Хората търпят непривлекателна ситуация без агресия и в пълна тишина.

Проектът "Crush in Tokyo" се фокусира върху лудостта на подземната система на Токио.

Скритата красота на снимките е, че те ви предлагат да мислите чрез съдбата на всеки уморен, удушен пътешественик..

Ситуацията в метрото на града, в която живеят около 13 милиона души, се влошава от факта, че около 2,5 милиона души пристигат тук всеки делничен ден, бързат да работят или учат.

Хората са толкова свикнали с ужасните спазми и смачкване в метрото, че в сегашната ситуация те успяват да правят немислими неща: да се наслаждават на музика, да четат книги или да се хвалят мирно.

Гледайки снимката на прозорците на каретата, замъглени от дъха на тълпата, телата се сплескаха върху стъклото и лицата на щастливите, които успяха да влязат в колите, а ти сам започваш да изпитваш някакъв дискомфорт.

Наистина, фотографският проект на Майкъл Улф, "Crush in Tokyo", показващ обичайната и доста позната ситуация за Токио, е кошмар за клаустрофоби.